3 ene 2005, 20:21

Животът е театър

  Poesía
639 0 14

Животът е театър огромен, нескончаем.
Родим ли се, ставаме неволно артисти.
Едни израстват велики, неизчерпаеми,
а другите, остават до края си - статисти.

Едни се раждат за главната роля,
другите ги поглъща тълпата,
която запълва сцената гола
дори извън обсега на светлината.

Понякога фалшив е главният герой
и рeпликите си изопачава.
Неведение поднася на публиката той,
а заблудените тълпи го обожават.

Ако смърта прегърне този наш "артист",
трагична развръзка, драма настояща.
А в същото време милиони статисти
поглъща бездната на сцената въртяща.

Те нямат стойност, те просто са тълпа
и да бяха личности, няма ги вече.
Страдат за тях мъже, жени, деца
и те на незнайна смърт обречени.

Това е животът, театър нескончаем,
в който неволно всички сме артисти
и винаги ще има велики, неизчерпаеми
и винаги ще си има статисти.


Посещавам това стихотворение на хилядите загинали от водната стихия в Азия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз се занимавам с театър и тези стихове много ме трогнаха.....
  • Много добре си го написала
  • Страхотен замисъл и хубаво изплетен стих! Но мисля,че не винаги е ясно кой е главният герой и кои са статистите. Понякога очевидното е змаскирна лъжа или невежество.Браво Пепа! 6 и от мен.
  • Животът е тетатър...И всеки играе играта. Ех, Пепа живота си иска свойто, точно като смъртта. Дълбок ти е стиха. Поздрав.
  • Пепа, прекрасно е, трогателно и истинско!