Животът Мой
Животът Мой
Дадох... толкова много!
Не видях и капка щастие...
А толкова много нещастие.
Преплувах океан от проблеми
и премеждия страшно големи.
Не срещнах и любовта...
А живота си бих дал за това!
Търсих я, къде ли не...
Знак да имаше поне!
Дали, някой има нужда от мен...
А дали, аз имам нужда от някой...
Ще дойде ли някога този ден,
живота ми да не е самотен?
А дадох... толкова много!
Но не пролях и една сълза,
продължих заради любовта,
да скитам из мрачните дни,
гонейки своите мечти.
Вървя по улици мъгливи,
нищичко не виждам аз пред мен.
По друмите безкрайни и красиви,
от Нея вярвам аз ще бъда запленен.
Ще дам ли толкова много?
Ще продължа напред,
и к`вото ще да става.
Живота си не давам,
любовта ли не намеря!
И ще дам още толкова!
27 Февруари 2006
Посвещавам това стихотворение на една наистина много скъпа за мен приятелка, благодарение, на която тези редове видяха бял свят.
Благодаря ти, че те има!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Карамфил Todos los derechos reservados
