6 may 2006, 13:51

ЖИВОТЪТ МОЙ

  Poesía
143 0 8
В безумна обич, мрак и самота
животът ни минава неусетно;
прогледнала веднъж, ще разбера,
че чувството, обзело безпроблемно
душата ми, е тихата тъга,
която свива си гнездо в сърцето наранено.

Тъгата ще приеме друга форма:
децата ни, поели своя път,
а ний ще търсим неуморно
там две ръце, които да държат
една съдба, едно любящо рамо -
в миг на нужда да ни подкрепи
и тихо да нашепва в съня ни:
"Ела, любима, тук до мен седни".

И като лястовиците, които
в живота свой са винаги по две,
мечтая да се слея в птиче ято,
но не сама, а с другия до мен.
Тогава ще поема с пълни шепи
любов и мъка, обич и печал,
за да споделям с другия до мене
живота свой, и неговият. Край!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Романтична душа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла!
    Прекрасен стих,Петинка!
    С тъга но и надежда!Докосна ме!

    С пожелания за красив и усмихнат Празник!!!
    Поздрав!
  • Поздрав, Петя! Много ми харесва! Красиво си претворила чувствата си в стих! Браво!
  • Споделям мислите ти ,скъпа Петя и те поздравявам.Предизвика интерес и тема за размисъл!
  • Браво!
    Успешен дебют
  • Добре дошла!
    Прекрасен стих,Петинка!
    С тъга но и надежда!Докосна ме!

    С пожелания за красив и усмихнат Празник!!!
    Поздрав!