Като марули

Клети
поети
и поетеси,
любови
засаждате
в синори.
Чакате
цвете,
а тръни
берете,
римувате
изстинали.
Слагате
лустро
на стари
чипици,
кръпки
от черно
и бяло.
В нощи
и утрини,
разширени
зеници,
сълзи,
стон
на умряло.
Я заебете
поетесо,
поете,
тези
сълзливи
етюди.
Чаша
вдигнете,
за здраве
пийнете,
напийте се...

като
марули.