Като прашинки...
*** <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Като прашинки паднали сме аз и ти,
полепнали по пръстите на вятъра.
Далечни сме и бродещи, сами,
и сякаш непознати, и приятели.
Като снежинки пухени сме аз и ти,
във леден сън заключени треперим.
Когато сме самотни ни боли,
а невъзможно е да се намерим.
3.10.2002г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василена Todos los derechos reservados
Много ми хареса!Поздрав!
