21 jun 2006, 16:44

Като птица

  Poesía
114 0 8

   Празно е до мен в леглото, 
   безмълвно сянката седи,
   щом като птица тръгна от гнездото,
   като птица, която иска да лети.

   Ще долетиш при мен обратно, 
   от умора ще заспиш 
   и за загубеното време безвъзвратно, 
   съзнанието си ще загасиш.
   
   Утихнал от полети над морска шир
   ще кацнеш до мойта гръд
   и пил вода от приказния вир, 
   ще се върнеш пак по онзи път.
 
   Но като обикновена птица 
   няма в клетка аз да те затворя,
   а като мъдра жрица 
   ще те пусна, без с природата да споря!               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios