Като пьт в света се пльзнах
Мисьлта помолих в пространството
да те потьрси... Завьрна се...
Сьс снопче сльнчеви льчи...
Усмивката вьв времето изпратих.
Да те познае... Непозната...
е сега за мен дори...
Тогава като пьт, в света се пльзнах.
Неукротен... И ненамерен...
Вече зная мястото на срещата...
По мен ще минеш... някой ден...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николинка Станчева Todos los derechos reservados
