16 abr 2006, 20:47

Клетва

  Poesía
132 0 12
Когато истински обикнеш
и на любовта попаднеш в плен,
когато с някого до болка свекнеш,
а той те изостави някой ден;
когато мислиш,че от болката умираш...
Едва тогава си спомни за мен -
ще разбереш колко те обичах,
за теб как страдах нощ и ден;
как от болка аз умирах,
когато се държеше студено с мен.
Ще разбереш какво е, да те ненавижда
човекът, който искаш всеки ден
и ранен от обида, ще отхвърляш помощта,
когато някой се опита да те вдигне от калта,
но ти, облян в сълзи, не ще виждаш, че си там -
повече ще те боли, че си останал сам.
Тогава ще намразиш силно любовта
и вечно ще отричаш, че я има на света.
...Ето това изпита моята душа,
когато осъзна, че всичко бе игра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Божкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...Тогава ще намразиш силно любовта
    и вечно ще отричаш, че я има на света..."
    Недей, любовта винаги ще я има! Просто тя докосва някои, някои наранява, а някои ще отмине! Това е всичко в живота! Но всички ще продължаваме да я очакваме и да вярваме в нея!
  • Много тъжно и найстина до болка вярно!!!.....6
  • това е така-ако човек обича,той страда и обратното
  • Раджам се че го разбирате и мислите сащото благодаря че жи харесва
  • Раджам се че го разбирате и мислите сащото благодаря че жи харесва