26 jun 2004, 11:59

Ключът

  Poesía
209 0 8
На Ю. Бавно в дните ми сини се прокрадна, на нощите черни ключа открадна. И непоканен в сърцето ми влизаш, без да почукаш,без да попиташ. Лягаш.Коси в косите се вият. Целуваш ме.Устни устните пият. Докосваш ме.Пръсти в пръсти се вплитат. Искам те!Тяло тялото покрива. Зората сутрин до тебе ме буди. Ти още ме искаш - нежен и бурен. Излизаш.Ключът на масата стои. Ще чакам нощта.С отворени врати.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© НеЗнам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имаш СТРАХОТЕН СТИЛ, какво друго да кажа!
    Знам,че съм права по отношение на теб!
    Не очаквай от мен оценки, важното е, че много ценя таланта ти!
  • Тук е мястото да благодаря на всички, сложили коментар
    Тоня,специално на теб искрено ти благодаря и за това, че си коментирала всяко моя творба и мислиш, че имам талант...Прегръдки на всички!
  • Много е истинско!Поздравления!Пиша ти 6
  • Много убедително сякаш емоцията ти ме залива 666 >
  • Имаш СТРАХОТЕН СТИЛ, какво друго да кажа!
    Знам,че съм права по отношение на теб!
    Не очаквай от мен оценки, важното е, че много ценя таланта ти!