Когато
Когато съм тъжен, тогава разбирам,
скитникът намерил топлина.
Как вода пустинника в оазиса намира
и как изгрява пролетна дъга.
Когато се губя тогава откривам,
посоката вярна и брод към дома.
Как тихо въздъхва вятърът в мрака,
как с обич се ражда малка звезда.
Когато те няма времето меря,
със спомена късен за теб.
Когато от мене си тръгна внезапно,
рисувах лицето ти с рими в куплет.
Рисувах душата ти с думи и четка,
с бои на палитра, на тъжен поет.
Когато безцветни са моите нощи,
тъгуват звездите заедно с мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмил Todos los derechos reservados
