Когато...
Когато те ударят, викаш ли?
Не! Свивам се във тялото си тихо.
Когато с пръсти опитни те обругаят?
Тогава стена в срама си мълчаливо.
Когато ме заплюят и изгарят
със думи грозни от обида,
тогава стискам устни диво и
моля се на Бога да не видят, как
лесно впиват се стрелите им отровни
в тялото ми - натежала есен, а не
покълва даже капчица от злобата им...
Но пътят ми не става от това по - лесен...
Когато ме обичат, не успявам
сърцето си за миг и да отпусна...
Навярно от страха да не забравя,
как след това боли и колко ми е пусто.
Защото трудно е отново да обичаш,
когато кално някой минал е през него
и в чувства ново да повярваш,
и да сричаш на азбука любовна
буквите големи...
Когато съм сама - изчезвам нямо,
в пространството безкрайно се разтварям.
Когато съм сама, ме няма. Защото няма
със кого и да изгарям...
Не! Свивам се във тялото си тихо.
Когато с пръсти опитни те обругаят?
Тогава стена в срама си мълчаливо.
Когато ме заплюят и изгарят
със думи грозни от обида,
тогава стискам устни диво и
моля се на Бога да не видят, как
лесно впиват се стрелите им отровни
в тялото ми - натежала есен, а не
покълва даже капчица от злобата им...
Но пътят ми не става от това по - лесен...
Когато ме обичат, не успявам
сърцето си за миг и да отпусна...
Навярно от страха да не забравя,
как след това боли и колко ми е пусто.
Защото трудно е отново да обичаш,
когато кално някой минал е през него
и в чувства ново да повярваш,
и да сричаш на азбука любовна
буквите големи...
Когато съм сама - изчезвам нямо,
в пространството безкрайно се разтварям.
Когато съм сама, ме няма. Защото няма
със кого и да изгарям...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ели Господинова Todos los derechos reservados
самата истина.. до болка ми е познато...
Великолепно продължавай все така да пишеш !! Браво 