28 ene 2004, 20:27

Копнеж

  Poesía
407 0 18

Нахлу в живота ми така внезапно
без да съм предполагала дори,
пробуждаш чувства непонятни
и всичко в мен за теб гори.

Как го постигна не разбрах,
а всъщност и не ща да зная.
Усещам само, че е грях
щом мисля и за теб мечтая.

А, цялата ми същност те желае;
ръцете, устните........душата
и невъзможно е да се изкаже,
защото нямат глас сърцата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Саня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно е просто нямам думи. С най-голяма радост му давам 6+.
  • Ванка, днес ще съм като морски бриз... Никакви лешояди
    Промени моля те, пъврия ред на последния стих така:
    А, същтността ми те желае
    За да е в унисон с първите редове на предните два стиха.
    Много добра редакция
  • Insect- (Hristo Refferator) статусите са автоматични, ако нищо не си писал си читател, ако си пуснал коментар си критик, ако си публикувал си автор (като теб сега).

    Корекции правим, не защото искаме от автора да променим текста на произведението, а за да го насочим как <STRONG>според нас</STRONG> требва да пише в бъдеще, за да можем да четем, не само емоционалн, но и силни в техническо отношение творби. Плюс това си позволяам да правя подобни забележки само и единствено ако чувствам, че автора има потенциал, тоест има емоционалността на поет, изострените чувства на човек със силна душевност и т.н.
  • Да личи, че ми липсва дарба. Това беше само примерен вариант, но наистина може да стане така.
  • hixxtam прав си. Така май се получава най-добре. Но мисля, че последната дума е на Саня все пак .