22 ago 2005, 11:26

Краткият път до безкрая

  Poesía
125 0 6
Краткият път
до безкрая,
немият вик
на онази омая,
дето ме тегли нататък
в огнени пояси
дните ме мятат.
И болката,
вечната,
гнезди навсякъде,
тиха, прииждаща,
по - страшна
отвсякога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios