4 dic 2005, 15:51

Къде си

  Poesía
170 0 8
Търся две очи кадифени,
две ръце към мен прострени.
Търся те навсякъде. Търся
в светлината и във мрака.
Рисувам те в представи замъглени,
сънувам те как в нощи пълнолунни,
разрязваш здрача, в пътя си към мене.
Намирам те и те изгубвам.
Търся, търся те навсякъде...
Тичам по ливади окосени.
Скитам по площади прашни.
Вглеждам се в лица студени,
все те няма, става страшно.
Телефонът упорито пак мълчи.
Пощальонът чука на съседните врати.
Щом те няма с вятъра ще тръгна
и ще пея като кукувица...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова хубаво си предала усещането..Поздравления!
  • Браво на теб!
  • Браво!Прекрасно е и ми напомня нещо...6 от мен
  • Търси ги и дано ги намериш, много е хубаво, Гале!
  • Толкова хубаво си предала усещането..Поздравления!