Левски

Игото тече,
тече и пак тече.
Никой няма да го спре.
Над България вече
слънцето не грее.
И дъжд вече сякаш
няма да се лее.
Само вятъра остана –
студен, мрачен и омразен,
той в сърцата ни напомня
колко е света ужасен.
И храмът, построен
с толкова любов,
ден след ден,
сега е разрушен.

Но изведнъж
слънцето изгря,
вятърът пък спря!
Показа се един човек –
строен, рус, висок.
Наричаха го
Лъвския отскок!
Още щом всички го видяха,
юнашка песен за него веднага запяха!

Народът пушките нарами,
от турци да се брани!
Вървяха всички
без страх в сърцето!
Водеше ги Левски!
И излива се дъждът,
като ураган могъщ!