Ловец на души

Ловец на души Измолено търпението ме буди, очите търсят друга светлина. Безименният страх се чуди дали ще го приеме утринта. Ръцете тежко се преплитат в борба с непознатия си враг и дрехи възлите разплитат за да се навържат пак. Нужно ли е да го видя и истината да я разбера. над огледалото се вдига нахално-грозната мъгла. косите дърпат се пробудени. И днес ще трябва да вървя, да връщам душите ни прокудени от чуждо-голата земя.