7 sept 2005, 23:55

Ловене на мечти

  Poesía
116 0 2
Невидима съм. Езерна пасивност-
летя на сън с мушиците край мен,
по слънчевата паяжинна нишка,
деня ми търси смисъл нероден.

Сред катерички, борчета свенливи,
събуждам се в зелената трева,
копнежа ми танцува, пее, свири
под веселите жълти небеса.

Това съм аз -със шапка невидимка,
света претърсвам и ловя мечти.
И знай, че на мига ще ме намираш
решиш ли също да изчезнеш ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios