12 sept 2005, 22:09

Любов ли е

  Poesía
289 0 10
В годините ни дълго от лутане разкъсвани, омръзваме от прашния живот. Ъглите на душите си претърсваме за истинската уж любов. И вече никого нечакащи, от безнадеждност погледа лишен, в съдбовен миг от страсти ти се сля неудържимо с мен. Дали това е, или някой каза, че несравнима тя била- тъй тиха и незабелзвана или пробождаща стрела. Не знам какво е,но се питам защо от слабост заболя, внезапна радост и връхлитаща, светът ми срина,полудях. Мечтите си най-сетне сбъдваме и по-желани от преди. А чудото-след него тръгваме дори сърцата да изпепели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios