ЛЮБОВ НАХАЛНА

Дърветата жестоко ни презират,
когато видят ни
превръщат всичко в лед.
Напрегнато отгоре коментират
как чужди
ще сме някой ден със теб.
Прозорците все още са прозрачни,
надничаме,
танцуваме през тях!
Но някой ден ще се превърнат в мрачни-
кутии
потъмнели в сивкав прах.
И лампите надсмешливо ни светят,
когато крием се да се прегърнем,
с неонови куршуми ни обстрелват-
надяват се,
че няма да се върнем!
Ветрините все още са прозрачни
с любовни погледи през тях се целим,
но някой ден ще бъдат толкоз прашни,
че ще се търсим
без да се намерим.
Трамвайните билети скъпо сруват,
когато видят ни в целувките да тънем,
а стари хора възмутено псуват-
и те ни гонят!Няма да се върнем!
Стъклата още са изрядно чисти
с любов нахална
искрено се смеем,
а улиците като зимни писти
кръстосваме!
Обичаме! Живеем!
И знаем, че завиждат ни дърветата
и лампите, и хората,
ветрините...
И ставаме по-силни, по-уверени,
вървим по пътя на пъртините.
Сега светът е побелял и девствен!
Обичам те, обичаш ме-
живеем!
Под сянката на завистта ще блеснем
и пак ще бъдем,
даже ще вечнеем!