Мактуб
Орисия ли или душевен плач,
е оня глас, човъркащ те зловещо?
Злоба ли е онзи тежък здрач,
покрил съзнанието ти диво, но човешко?
Май споменът превръща се
в представаи трови сърцето ти с дилеми,
предразсъдъкът топи те в свойта лава,
кехлибарени са само чуждите проблеми.
Емоциите са най-коварните критици,
подтискат чувства, родени от страстта
и те изчезват като огнени искрици,
в дори от дявола прокълнатата самота.
Неуморимо е онова терзание,
погаврило се с непорочната ти същност,
привлякло греховно, неистово желание,
променящо драстично истинската външност.
Ледът във уискито гори със потна хлад,
очаква нова жажда за бавната отрова,
зове те пак мрачния душевен глад,
първичността те топли като майчина утроба.
Обвит си в мараня от огледална стая,
ще се моля, о да, аз за тебе ще се моля!
Wallah mactub wallah
вика те аз зная!Yallah yallah!
Последен дъх - това е последна воля!"
Mactub mactub това е твоята съдбапещ, мъки, загубен, сляп сред свои зверове,
рани, болка, сълзи - това човекът си избра.
Каквото той поиска, това ще се даде!"
Отвъд залеза, Мактуб, необятното те чака,
то търси в теб капчици лъжлива добрина,
обзело те през погледа ти, за да намери мрака,
Това е то - мактуб - великата победа на една съдба.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ева Иванова Todos los derechos reservados
