7 nov 2005, 21:08

Мечта

  Poesía
144 0 4
М Е Ч Т А Нощта се спуска бавно и на пръсти, сама съм в нежната тъма, шептя на вятъра с беззвучни устни и му разказвам приказка една... За мене в нея се говори, за моят свят, за дългите ми дни, за миговете, във кои'т се радвам, за часовете, във които ме боли. За Слънчицето - моето детенце, осмислило живота ми - до миг. За питащите му очи - звезди лъчисти, за волният му смях - кристално чист... Какво ли ново мога да му кажа, на блудника, обиколил света?! Събрал милион мечти на хора разни, приличащи на моята мечта! Мечта за топлина и ласка, за мила дума, искрен смях... Мечта за поглед, казващ само - до теб ще бъда в този свят! 18.08.2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Драгова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!Имам,така е-занимавам се и с музика,и смятам,че нещата са "вързани"
  • "за миговете, във кои'т се радвам," Хареса ми това. Имате чувство за ритъм.
  • Благодаря!Имам,така е-занимавам се и с музика,и смятам,че нещата са "вързани"
  • "за миговете, във кои'т се радвам," Хареса ми това. Имате чувство за ритъм.