Мене вече няма да ме има
Ще дойде ден, във който ти
ще си спомниш за минали години.
Ще се обърнеш и ще ме потърсиш,
ала мене вече няма да ме има!
Ще се оглеждаш, ще тъжиш
и горчиви сълзи ти ще рониш.
Ала ще можеш само да мълчиш,
защото мене вече няма да ме има.
Ще съжаляваш ти и ще се молиш,
да се върна и да бъда с теб.
За любовта ми ти ще просиш,
ала мене вече няма да ме има!
Ще се сетиш за онези нощи,
във които бяхме аз и ти.
Ще искаш само малко още,
ала мене вече няма да ме има!
Ще затваряш ти очи и ще вярваш,
че всичко е било само лош сън.
Ала отвориш ли ги, пак ще разбираш,
че мене повече няма да ме има!
И тогава с навлажнени очи
ще погледнеш към небето и ще кажеш:
"Обичам те, обичай ме и ти!"
ала мене вече няма да ме има!
Ще те гледам аз отгоре и ще плача,
затова че ти не ме разбра,
затова, че ти не ме погледна
и обичта ми ти не осъзна!
2002г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados
Толкова се радвам, че ви харесва!
