15 may 2004, 21:53

Молитва

  Poesía
312 0 8
С разбито сърце ти ме остави, да умра в онзи страшен ден. Моята душа ти не пожали и уби една част от мен. Със сълзи в очите скитах без посока. Ах, какво ли става с мен? Ти ми отвори рана дълбока и сега умирам аз осквернен. Не мога без тебе аз да живея. Живот ми вече е тежък е кошмар. Изгубих желание дори и да пея отнесох от тебе аз тежък шамар. Моето щастие от теб зависи. Живота си обрекох само на теб. Каквото поискаш - моля, вземи си. Но недей ме убива със този лед!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромир Александров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е добро браво!!!!!Страхотно,завладяващо,трогващо ума и сърцето !!! Продълавай да пишеш можеш го !!!
  • Толкова са хубави.Изключително рядко се случва стихове да ме развулнуват и впечатлят...Браво!Надявам се от все сърце,че си преодолял тази мъка;
  • Много е хубаво стихотворението,изразява толкова точно чувствата.
    Браво!
  • Прекрасно, просто съм възхитен. Много рядко съм толкова краен в оценките си, но този път виждам трайна положителна тенденция. Пишеш прекрасно, имаш страхотен талант и се надявам да видим още от теб на сайта.
  • Много е добро браво!!!!!Страхотно,завладяващо,трогващо ума и сърцето !!! Продълавай да пишеш можеш го !!!