2 ago 2006, 16:53

Молитва за дъжд

  Poesía
121 0 18

Гърми се... Тъмно е небето...
Надуват бузи облаци сърдити...
Моли се! - шепне ми сърцето -
Дъждът е за кирливите ни ризи.

Глух тътен... Всичко се снишава...
И всеки гледа да се изпокрие...
Безпътен вятърът повява
и с взлом вратите мъчи да разбие...

Присветва... Въздухът е тежък...
И глухият ще чуе тишината...
Олеква... в миг щом на манежът
от капка дъжд преражда се душата.

Вали, Дъждец! Вали, за да измиеш
във тоя свят на всеки греховете...
Мълчи, Сърце! Мълчи, ще предизвикаш
потоп по-страшен от бесовете...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аууу, страхотна картина! Браво!
  • Много хубаво пишеш!
  • Дъждът всъщност може да са сълзите на самото сърце ... така го виждам аз! А те говорят достатъчно ... така,че може би мълчи сърце! Възхитен съм!
  • Образно,на дъжд ми замириса
    и леден полъх мина през мен
    Измити грехове,кирлива риза
    Не,не е потоп,това е феномен

    Окъпана от дъжд те поздравявам
    Пълна нощ с усмивки ти пожелавам

  • Браво!