29 ago 2006, 14:05

Морето

  Poesía
91 0 4
Земя и небе се сливат в морето,
подават ръце и вадят сърцето.
Очите заспиват - не виждат лицето,
сълзите изстиват и падат в морето...

обгръщам те с устни и пия морето,
със пръсти студени пак милвам сърцето.
Отварям очи и поглеждам лицто,
което изпива сълзите в морето...

видях как се слива сърце със сърцето,
как пръсти докосват със нежност лицето,
видях как се върна във мене морето...
как тихо се сля със земята
небето...

                                                  18.12.2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен замисъл и ритъм.
    Не ми хареса единствено "подават ръце и вадят сърцето" - някак си не ми се връзва земята и небето се вливат в морето , подават си ръце и вадят нечие сърце.
    Опитай да замениш този ред с нещо друго.
    Успех! /5/
  • Благодаря, Магдалена! Ще обмисля предложението ти и ще се опитам да предам идеята на този ред с нещо по подходящо! Поздрав!
  • Страхотен замисъл и ритъм.
    Не ми хареса единствено "подават ръце и вадят сърцето" - някак си не ми се връзва земята и небето се вливат в морето , подават си ръце и вадят нечие сърце.
    Опитай да замениш този ред с нещо друго.
    Успех! /5/
  • Благодаря, Магдалена! Ще обмисля предложението ти и ще се опитам да предам идеята на този ред с нещо по подходящо! Поздрав!