16 abr 2006, 15:00

Моя най - добър приятел

  Poesía
171 0 14
До тебе бях, когато страдаше по другите, на мен споделяше за своите игри. Знаех, когато се влюбваше в други, мечтаех тайнично да бъда Аз, но стоях тихомълком отстрани... И с всяка дума ме раняваше, и с всеки звук от теб следа в душата ми оставяше. И обвита бях от вечна скръб, ти за мене беше много, беше всичко...., а аз за теб приятел за изпът. Бях ти балсам против самота, бях ти опора, бях ти лек, а ти за мен най – важния човек! И радвах се със твойта радост, и плачех с теб, когато те болеше, но немога и до сега да повярвам, че за мойта безумна любов сляп беше...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, прекрасен стих Вили, а не е ли чудесно, когато любовта между двама най-добри приятели прерасне в нещо повече? Все пак...Спрайт, нещата такива, каквито са
  • Приятелството и любовта са най- великите неща!
  • много е хубаво!браво
  • Слава Богу не съм го изпитвала, просто ме вдъхнови една чужда история!
    И все пак благодаря Ви!!!
  • Понякога в живота се случва това-не бъркай приятелството с любовта!