14 nov 2004, 17:37

мъжът ми

  Poesía
128 0 2
Похъркваш на дивана, необръснатите линии се впиват в погледа ми. Потта се стича по шията ти, а колко е хубаво когато потна пъхна нослето си там. Ароматът на нещо толкова познато ме кара да преглътна тежко- така,че да усетя- там- в гърлото- двете издатини. Сухота… Без боксерки,без чувства, без суета-това си ТИ! Моят мъж!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios