11 sept 2004, 7:08

на...

  Poesía
171 0 6
"...На пейката седи пазачът глух,
ще бъде смешно ако го запитам,
не е ли чул как ти със друг
си минала под здрача и звездите..."
                         В. Петров

Побъбрих си със глухия пазач,
разбра ме, страшно се учудих.
Разказа ми как ти по здрач
си минала със онзи, другия.
Разказа, че щастлива си била
и как смехът ти гъделичкал тъмнината,
тъй както някога. Мъждукала луна
и той видял лицето ти, когато
си шепнела ненужните слова,
защото всички думи са излишни
в такива мигове. Осиротях.
Надеждата, че ще се върнеш си отиде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гриша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ИМА НАДЕЖДА,СЛАДУР-ПИША ТИ 6!!!
  • Оценявайте произведенията-не водете война помежду си.Стихотворението е много добро,Гриша!Поздравления от сърце...Без такива стихове тук ще осиротее...
  • Коментарът на mimi_the_boxer е изтрит - ако си позволи още веднъж подобни коментари просто ще се наложи да вземем мерки!
  • ИМА НАДЕЖДА,СЛАДУР-ПИША ТИ 6!!!
  • Оценявайте произведенията-не водете война помежду си.Стихотворението е много добро,Гриша!Поздравления от сърце...Без такива стихове тук ще осиротее...