1 dic 2005, 13:46

На 71

  Poesía
138 0 6
Живях аз толкова години и научих толкоз много! За мен животът е в картини, взиращи се в мене строго. Поседнах в градската градина и погледнах към децата. Младостта ми в спомен мина, щом разгледах им лицата. Те погледнаха към мене, аз напомних им за нещо. Едни припаднаха с скимтене, а други гледаха ме вещо. "Това мъжът е от портрета!" Децата виждали ме бяха. "А виж сега как мъчно крета, онези мамка му е….." "Елате ангелчета мои, при дядо Илев поседнете. От ежедневните усои поне за миг се откъснете!" Децата гледаха ме странно животът дърпаше ги бесен. Бе повече и от хуманно да им изпея своя песен. Столче си донесе всяко и седна, пеейки канона: "Дупето да ви е яко, всички ще ви шиба слонът!" Родители ме обградиха и чедата си иззеха мен на клада изгориха, аз починах за утеха. © станислав илев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ) Много весело! Очарователно е точно заради вулгарността си. 6
  • Хареса ми с изключение на: "Дупето да ви е яко,
    всички ще ви шиба слонът!"!!! Ако можеш да промениш вулгарностите ще е много добро!

  • Ха-ха,развеселиха ме стиховете ти,на места са си доста вулгарни!
  • ) Много весело! Очарователно е точно заради вулгарността си. 6
  • Хареса ми с изключение на: "Дупето да ви е яко,
    всички ще ви шиба слонът!"!!! Ако можеш да промениш вулгарностите ще е много добро!