на брат ми,с обич
Отлетяха безгрижните дни
и тебе, братко, грабна те живота.
Останахме един без друг, сами
и как ли ще я караме нататък?
Че мъж си ти- това не го отричам-
по мъжки ще се справиш с своята голгота,
а мене, братко, кой да ме теши
във чужда къща, с чужда мъка...
Ще си наливам в чашата ракия-
по мъжки, братко, аз, жена- ще пия
за тебе, за сестра ни и за мама;
за нашите отколешни мечти, ония...
Не ми се спомня...
Толкова е страшно!...
Сега седя във чужда стая, братко,
сълзи проливам горки.
Утеха е димящата цигара,
чашата с ракия и онази
седяща срещу мене търпелива,
досадна гостенка,която аз нарекох
болка...
1996г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Витанова Todos los derechos reservados
