НА ДЪЩЕРЯ МИ

Обади се от някъде далече- телефона прекъснат е вече, а спомена в душа гори, че си забравила езика си дори... И тази болка ме разкъсва- парчета живи в мен откъсва. Сълзите тръгват и следа остава, душата се изпепелява... Къде си?-Някъде далече. От спомена, мислен за вечен, от нежността на грубите ръце от мъката в едно сърце... Изпявам последната песен за любовта, хванала плесен, за болезнената кървава сълза от спомена която изпълзя... Обади някъде отдалече... Но светът изчезнал е вече... Остава луната и шепа прах за спомена, който бях....