НА Л.
Мина много време празно
в твоите прегръдки не трептя
и ми стана всичко тъй омразно
живота не мога да търпя.
С нож в ръка любими
търся път към теб сега
да останем неделими
завинаги, във вечността.
Леко острието преминава
през доскоро щастливите очи
и на устните застава,
които целуваше само ти.
Още миг и ще те намеря,
но дали ми е по силите това
живота сама да си отнема
закакво?За любовта!
Да, ще мога, ще успея!
Да, за теб живота бих си дала!
Да, и дори ще се засмея,
защото що за живот без теб бих живяла?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Колева Todos los derechos reservados
