На майка ми
За нас словата мамо, са излишни.
Но искам да помоля теб сега,
да ми простиш за болките предишни
и за изстраданата самота.
Да ми простиш , че някога не знаех
какво ти струва мамо , да съм ти дете.
За твоите грижи глупаво нехаех
и нямах жалост и за миг поне.
Изправях те пред сложни изпитания
живота ти поставях на ръба...
Не виждах твоите пожертвования
а как боли от спомените ми сега.
Какво ти струваше да ме обичаш
да ме подкрепяш през съзли дори.
Да замълчиш когато иде ти да викаш
и бавно в моя огън да гориш.
Аз зная мамо , вече осъзнавам...
Как бавно сривах твоите мечти.
На колене пред теб за прошка днес заставам
макар да зная , че отдавна ми прости.
Но искам да помоля теб сега,
да ми простиш за болките предишни
и за изстраданата самота.
Да ми простиш , че някога не знаех
какво ти струва мамо , да съм ти дете.
За твоите грижи глупаво нехаех
и нямах жалост и за миг поне.
Изправях те пред сложни изпитания
живота ти поставях на ръба...
Не виждах твоите пожертвования
а как боли от спомените ми сега.
Какво ти струваше да ме обичаш
да ме подкрепяш през съзли дори.
Да замълчиш когато иде ти да викаш
и бавно в моя огън да гориш.
Аз зная мамо , вече осъзнавам...
Как бавно сривах твоите мечти.
На колене пред теб за прошка днес заставам
макар да зная , че отдавна ми прости.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Тодорова Todos los derechos reservados
