29 abr 2006, 23:40

На моят ФАГОТ

  Poesía
180 0 38

 <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

      На моят ФАГОТ

Фагот”- най ниският инструмент в дървената духова група

при Оперно-Симфоничните оркестри



Защо стоиш подпрян

във ъгъла, безмълвен?

Защо не свириш и разказваш

за красотата на света?

Унил, обезверен се чудиш,

защо дървото ти отсякоха

и направиха от теб ФАГОТ?

 

Кой майстор те издялка

и стругова външността ти,

и както на Пинокио вдъхна

на дървото ти живот?

Аз знам, да свириш сам

без мен не можеш, и затова

глава навел си, не си робот!

 

А... бяха хубави години!

В предпремиерна треска

клапите ти се потяха, но...

на сцената веднъж излезнал,

от нотите създавахме живот,

заливащ се от смях в “Хумореска”,

или пък плача на някой Крал!

 

Сега подпрян в ъгъла мълчиш,

и поглед хвърляш скрит към мен,

може би таиш в себе си надежди,

че ще засвирим с теб пак някой ден!

НЕ! “Finita la Comedia” мой мили,

празна е хазната от хилядите кражби!

Така от “Изкуство” става политика,

      убиват се копнежи и... надежди!




.   .   .

Ivaylo Atanassov

29.04.2006 ( 03.25 h)

Senftenberg – Germany

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • все така
  • Много хубаво, но тъжно!
  • Евала, бре момче! Ти си като некой Мерлин, оня дека е магесник! 6,тако!
  • Много ти е готина снимката, брато! Мани, чаровен си!

    Стиха ти е ВЕЛИКОЛЕПЕН!
  • Честит Рожден Ден! Ивайло, бъди жив и здрав, все така силен и бунтовен! Никой не може да ти вземе, това което ти е ДАДЕНО! Запази душата си чиста! Ти си едно дете, никога не пораствай!
    Достатъчно си голям!