31 ene 2006, 8:58

НА ПАРИТЕ С ЛЮБОВ

  Poesía
135 0 8
Мразя парите така, както
мразя тия дето ги боготворят.
Те живеят наистина кратко,
но злоба и завист в човека роят.
Мразя парите,но и ги искам,
защото иначе без тях ще умра.
Лицето си в злато не ще плискам,
богатите хора не ги коря,
но ако те поне малко помислят
какво е истински да си богат
и животът си за миг прелистят
стоейки в центъра на своя свят,
ще осъзнаят, че парите често
превръщат притежателя си в роб
и на нечестното те казват честно
уж те прераждат, а копаят гроб.
Аз нямам скъпи дрехи, рокли
с които да съм превъзходна,
за туй очите ми са често мокри
все мъча се да си помогна,
но липсата ме затъмнява
и прави ме човек без същност.
И никой днес не осъзнава
какво е чувство, що е външност!

А може би аз не парите мразя,
а себе си защото нямам,
но пред богатите не ще да лазя,
по зла от тях да съм не вярвам.
Поне умея да обичам този,
когото със парите зле е,
не пиша черни некролози,
за мен небето не тъмнее.
“Благодаря” на този който
парите нявга е създал!
Отнел е от сърцето мойто
и нищичко не ми е дал!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • не знам защо, но ми напомня Шекспир...мисля, че животът ни дава повече, отколкото можем да оценим, а парите не се цена...иначе ми харесва много!
  • СТРАХОТНО!толкова мн чувство....толкова много страст и хъс!СУПЕР СИ6+++++!
  • нямам думи..........Браво,поклон пред теб
  • Много ми ХАРЕСВА!Много
  • не знам защо, но ми напомня Шекспир...мисля, че животът ни дава повече, отколкото можем да оценим, а парите не се цена...иначе ми харесва много!