На път

Нощ и ден се сливат пак

В оня необятен мрак.

И страх в мене се събуди

И щастието някъде прокуди.

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

А зная аз, че скоро

Ще ме обземе чувство ново.

Но защо в този час,

Надеждата си губя аз?

Нещо пак ще осъзная.

Но все не мога да изтрая.

Нетърпение отново ме обзема

И всичко на мига искам аз да взема.

Кога ли ще порастна вече?

Кога ли ще стана човек, а не човече?

На път отново съм, уви

И сън дори не ме лови.

Жадувам пак за нещо

И вътре става ми горещо.

А дори не знам и за какво.

Дали за зло или добро?

А сърцето ми говори,

Че знае то какво да стори.

Да се доверя или да бягам?!

Но нещо ме спира и оставям

То да реши

И знам, че не греши.

Но дали аз ще го последвам

Или пак илюзия ще си преследвам?!