НА РЪКАТА МИ КАЦНА СВЕТУЛКА...
|
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
На ръката ми кацна светулка и внимателно ме погледна. В очите й нещо съзрях и сърцето ми трепна. Тихо попита ме тя, Поисках да отговоря, Просто седя и мечтая за усмивката нейна, но ненавистта й заслужих с моята откровенност. Прелетя светулката мила върху другата ми ръка, и с крилцата въпрос ми зададе: - Какво ще сториш сега? - Нищо! – отвърнах й аз. – Чакам среднощния час да седна сам пред листа с мъката своя и към нея с обичта. Светулката ме погледна, разпери нежни крилца и изгуби се нейде в нощта. Поисках светлината да върна върху дланта, но не разбрах как и кога чашата се разля. Всичко потъна в червено като наранено сърце, а нова звезда появи се в нощното небе. Приличаше много на нея, омайваше с красота, но само болка ми причинява тази моя мечта. За една ласка само готов съм веднага без да са думи празни това, защото всичко е за мен обичта.
|
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
