На теб
Таз вечер почукай,почукай
и след моето “влез” отвори,
приседни ето тук, ето тук и
своята мъка със мен сподели.
Път ли изгуби и търсиш наслука
слънчеви зайчета в прашните дни,
или без повод дошла си ,от скука ,
просто защото сме двама сами.
Моля те само почукай!Почукай,
но омагьосано мрака мълчи.
Как да отворя ,когато си тук и
в моята памет следиш ме с очи.
1978 г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Динински Todos los derechos reservados
