21 jun 2004, 19:00

На теб, когото обичах

  Poesía
243 0 4
Мечтите ми са ангели небесни, летящи в райския покой, големи, светли, пъстроцветни - ще бъдат те със мен до край. Душата ми е водопад от болка, река, която няма бряг, мечтае тя да е свободна, да знае що е радост, що е грях. И тази нощ ще те сънувам, ще тлея в тази призрачна любов. Загубих те, за да те спечеля и за да бъдеш ти за миг до мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анонимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е! Много ми хареса
  • И нека силата и вярата в мечтите
    като нежно цвете разцъвтят
    и любовта в душата ни пропита
    ...да се излее тя над каменния бряг
  • Страхотно е! Много ми хареса
  • И нека силата и вярата в мечтите
    като нежно цвете разцъвтят
    и любовта в душата ни пропита
    ...да се излее тя над каменния бряг