На теб Родино
На запад от Понт, между Истър и Хем
земята е бойна арена.
Развява се буен славянски перчем,
препускат прабългари, проблясва студено
острието на меча, издигнат в закана,
и вее се волно опашката - знаме,
телата изгарят в незараснали рани,
душите се къпят в метежния плам
на надежда и вяра... И в битките святи
два народа се сливат с открити обятия,
два народа с пламтящи в сърцата пожари...
И поема на поход вековен България!
Моя родна земя, кой ли яростен враг
няма лаком към теб да поглежда!
Вековете на блясък ще се сменят със мрак,
вековете на ужас, с надежда...
Не веднъж ще прелитат над теб урагани,
не веднъж ще посрещаш с открити гърди
побесняли талази от хладна стомана
и изгаряща ярост, ще преглъщаш беди,
но България винаги, ти ще останеш.
И България вечно бъди!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Рангелов Todos los derechos reservados
