17 ago 2006, 11:19

На великите българи

  Poesía
167 0 24
Загледах се в портрета на стената,
от който гледаше ме българин велик.
Животът свой бе дал за свободата,
без капчица съмнение в тоз миг.

До него друг велик ме гледа.
И той загинал в тежката борба.
От Дунав тръгнал със дружина,
до своя връх във Стара планина.

Поглеждам друг портрет в музея
и виждам силата и гордостта.
Понесъл се със свойта Хвърковата чета,
на хората да носи свобода.

Портретите са много и са на велики,
а аз съм незначителен със своите дела.
В поклон безмълвен се прекланям
и в техните завети се кълна!


p.s. Моля, да не се поставят оценки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно стхотворение!Ако зависеше от мен щях да го публикувам в учебниците за да могат да го изучават децата!И повярвай ми-сигурна съм че не си незначителен с твоите дела,защото едно от делата ти е да твориш и да създаваш прекрасни стихове,които ние четем и от които имаме нужда!Поздравявам те искрено и от сърце!
  • Поздравления, Христо! Заслужаваш уважението на всички!
  • Прекрасен стих.Дълбок поклон пред тях,
    пред всеки който жертвал се е за нас.
    Благодаря ти Христо,напомняйки за тях
    ти даваш своя принос,и извисяваш глас.

    Поздрав за избора и усмивка за теб.
  • Подкрепям Мария-на си незначителен,защото твориш КРАСОТА!
  • Съгласна съм с Мая - ненатрапчиво патриотично
    Харесва ми разнообразието на темите, за които пишеш.
    Подравления за стиха!!!
    Явно отпуската ти се отразява прекрасно