24 feb 2006, 16:55

Начало

  Poesía
139 0 4
Ето, че годината отмина!
Беше тежка, трудна, тъжна...
И споменът за теб замина,
но да те помня ли съм длъжна?
Защото, вярвай, моята любов угасна!
Сега не ме изгаря онзи пламък,
във който срещах твоята целувка страстна,
във който таз целувка беше моя замък!
Защото, вярвай, думите умряха,
понеже никой веч не ги следи!
Защото чувствата към тебе спряха,
защото моето сърце се прероди!
Ето, че годината изчезна,
сега е новата наред да отминава,
но обещавам си ще я направя звездна,
а ти ще си потънал във забрава!
Обичах те, сега не те обичам,
защото ти заби във мен стрели...
Мечтаех си за тебе, не отричам!
Но ти не помечта със мен нали?

Довиждане, вий мои пожелания,
довиждане, годино остаряла,
довиждане на всички зли създания,
довиждане, ти мъко в мене спряла!
Сега ме чакат радост и любов,
чака ме небето снежнобяло,
защото аз започвам нов живот,
защото всеки има право на начало!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios