22 feb 2005, 17:57

Наивно

  Poesía
161 0 0
 

В плътски изкушения намирам

своята душа самотна,

от платонически копнения угасна

в спазмите на плът греховна.

Но зная чувството ще бъде кратко,

макар да тръпне тялото ми в болка сладка.

След време всичко ще отмине

и радостта във мене ще погине.

А споменът ще носи полъх нежен

на устни топли и слова небрежни.

Очите си тогава ще затварям

копнеейки да върна онзи миг,

когато във любов пак ще изгарям,

сърцето ми ще секва в страстен вик.

Но тебе няма да те има,

далече ще си -знам това

и нощем бавно ще умирам

разкъсвана от чувство за вина.

Във пламъци на обич невъзможна

сълзи ще ронят моите очи

и мислите за таз съдба злокобна

неволно ще изпълват бъдещите дни.

Дано отново те открия някой ден,

дори да е далечен,сив,студен-

до себе си да мога да те задържа-

да те превърна в истина ,а не в мечта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios