16 jul 2006, 12:10

Навярно...

  Poesía
143 0 20
Навярно всекиго от нас си има
       мечти големи колкот' целия ни свят...
Навярно всекиго от нас си има
       една мечта и тя е "Ти и Аз"...

Навярно всекиго от нас е виждал
       пламналото ни небе по изгрев слънце...
Навярно всекиго от нас е виждал
       залезът - замиращия детски смях в нощта...

Навярно всекиго от нас е чувал
       птича песен... шумота на горската река...
Навярно всекиго от нас е чувал
       падащата в мрак сълза...

Навярно всекиго от нас се е усмихвал,
       за да дари усмивка на нечие сърце...
Навярно всекиго от нас се е усмихвал,
       за да пречупи болката на две...

Навярно всекиго от нас е страдал
       по невъзможната, но тъй истинска любов...
Навярно всекиго от нас е страдал
       по безчувствеността на човешкия род...

Навярно?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Баротов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво.Имаш стил,също като моя!!!
  • Ти от духовната академия ли си, че се опитваш да ми проповядваш? Навярно..
  • Навярно при теб се забелязва дефицит на идеи. Навярно искаш някому нещо да кажеш? Навярно не стига, така както си желал? Навярно не можеш да се изразиш с необходимото чувство, защото такова Навярно нямаш? Дано не съм те раздразнила - навярно!
  • Вярно е..
    Така растем
    по мьничко
    сьс всеки ден.

    Поздрави!
  • Много интересно.