НАЗАД В МИНАЛОТО
НАЗАД В МИНАЛОТО<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Аз знаех, и това бе предчувствие,
че такъв ще е краят,
че всичко е времена измама,
която съзнаваме и двамата,
но сме безсилни да си кажем “Сбогом!”.
Ний слизахме с тебе от рая –
нашият разклатен рай,
за да отнесем със себе си по една вина,
уж мъничка, но тежка като камък,
изпълваща сърцата ни до край.
Струва ми се, че всичко е било днес.
Толкова жива е картината
на нашата последна среща:
усилията ти, да ме задържиш
със сълзи във очите блеснали,
и моите усилия, да те спра в заблудата.
Да, късно бе, да търсиме вината си.
Нима със сълзи неизбежното ще победиш...
Нима очакваше да стане чудо?
Наистина - каква заблуда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румен Ченков Todos los derechos reservados
