31 ago 2006, 14:32

Не живея...просто съществувам

  Poesía
177 0 34



Не живея… просто съществувам<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Уморена съм вече,

а все още млада.

Изхабени са чувствата

от толкова  експлоатация.

Може би набързо преминах

през всичките етапи

и сега празно е.

Обичах силно и мразех,

влюбвах се и разлюбвах,

търсех и намирах,

падах на дъното

и отново се изправях.

Част от мечтите сбъдвах,

други в зародиш убивах.

Силна бях, не ме плашеха бурите…

Изпращах залезите с надежда,

изгревите посрещах с радост.

Не се страхувах от капаните по пътя,

изпълнена с живот и сила.

Сама режисирах своя филм -

в главната роля бях.

Сега…

сега различно е,

по течението нося се,

дори не питам накъде.

Чувствата погребах надълбоко -

изтъркани от употреба.

Сега не живея…

Просто съществувам.
31.08.06 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • чуства се силното огорчение от ежедневието и другите,(да не казвам ог живота,че звучи зловещо)...но ако по-често търсиш рима ще има повече ритъм в стиха ти...и с приятелски чуства-ГОРЕ ГЛАВАТА в живота има всичко и затова е интересен..
  • Красиво е!!!Браво!!
    Поздрави и усмивки И бъди силна Нина.
  • Дааааа, римите ще подсилят внушението , което и сега е силно.
    Ще го прочета след известно време пак..след като го преработиш ..и съм сигурна ,че ще ме помете..
  • Целувам те...
  • Вероника, стихът ти ме трогна! Хареса ми! Не само идеалните рими и ритми са поезия!Това не е основа за танцови стъпки! Показала си чувствителност и умение да я изразиш с болката си! Чувстваш, мислиш, сърцето ти крещи от недоволство към еднообразието и сивото в живота! Това е вече крачка към борбата за щастие! Поздравления от мен!