Не мога
Отправям се към изхода за сетен път,
и пак обръщам се назад, защо не знам,
опитвам се да те погледна за последен път,
и чувствам две очи ме чакат там.
Не мога да докосна дръжката с замах,
ръката ми трепери от уплаха,
не искам да забравям общия ни смях,
ехото пробива ме в стомаха.
Ти страдаш сам, почти отчаян,
неподозиращ даже колко ме боли,
аз виждам те - съвсем замаян,
искам, но не знам кога да спра дори.
Докосвам твоя мирен поглед,
усещам сълзи от кръв текат,
усмивката ми - "нежен полет",
те прави мъничко щастлив в мигът.
Не искаш да те мъча бавно,
желаеш да си тръгна без да спра,
но пак мечтаеш да остана още малко,
с надежда друго да реша.
Не мога да повярвам че го казваш
след всичко, което ти причиних,
изплакваш нежно ти че ме обичаш,
и съжалявам че не ти простих.
Не зная нужни ли са думи,
не зная колко ще те заболи,
но истината е че ти си спомен
дълбоко в моите мечти...
Да те забравя там в безкрая
или да те искам пак безспир?!
Да те оставя в тази тъмна стая
или да остана с теб във тази шир?!
Не мога да живея с болки
пронизващи зарастващите рани,
не мога да живея със спомени,
но по-добре сама,
отколкото със теб сега
да търся любовта...
и пак обръщам се назад, защо не знам,
опитвам се да те погледна за последен път,
и чувствам две очи ме чакат там.
Не мога да докосна дръжката с замах,
ръката ми трепери от уплаха,
не искам да забравям общия ни смях,
ехото пробива ме в стомаха.
Ти страдаш сам, почти отчаян,
неподозиращ даже колко ме боли,
аз виждам те - съвсем замаян,
искам, но не знам кога да спра дори.
Докосвам твоя мирен поглед,
усещам сълзи от кръв текат,
усмивката ми - "нежен полет",
те прави мъничко щастлив в мигът.
Не искаш да те мъча бавно,
желаеш да си тръгна без да спра,
но пак мечтаеш да остана още малко,
с надежда друго да реша.
Не мога да повярвам че го казваш
след всичко, което ти причиних,
изплакваш нежно ти че ме обичаш,
и съжалявам че не ти простих.
Не зная нужни ли са думи,
не зная колко ще те заболи,
но истината е че ти си спомен
дълбоко в моите мечти...
Да те забравя там в безкрая
или да те искам пак безспир?!
Да те оставя в тази тъмна стая
или да остана с теб във тази шир?!
Не мога да живея с болки
пронизващи зарастващите рани,
не мога да живея със спомени,
но по-добре сама,
отколкото със теб сега
да търся любовта...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лора Вълчева Todos los derechos reservados
Браво..
