Не мога да погледна синевата
Не мога да погледна синевата
очите ми са рани, болка
пулсира в слепоочията,
тътен от блокажи.
Застиват вените, нозете натежават.
По тялото умора,
куршум изстрелян безпосочно,
забива се във мисли хаотични,
а после рикошира към сърцето.
По гърлото ми тръгва,
експлодира отронен стон
от болка дива...
Очите си не мога да отворя
сега затвори за душата,
а бяха два прозореца открити
със поглед вечно в небесата.
Потрепват сенчести клепачи
отронват сълзи, тиха жал...
Очи летели в синевата,
а днес затворници в печал.
очите ми са рани, болка
пулсира в слепоочията,
тътен от блокажи.
Застиват вените, нозете натежават.
По тялото умора,
куршум изстрелян безпосочно,
забива се във мисли хаотични,
а после рикошира към сърцето.
По гърлото ми тръгва,
експлодира отронен стон
от болка дива...
Очите си не мога да отворя
сега затвори за душата,
а бяха два прозореца открити
със поглед вечно в небесата.
Потрепват сенчести клепачи
отронват сълзи, тиха жал...
Очи летели в синевата,
а днес затворници в печал.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джейни Тод Todos los derechos reservados
Чудесно е!
