17 ene 2006, 20:59

Не те обичам вече

  Poesía
163 0 10
Обичах те, лъжа не е това, дори е истина неуспорима, Но ти не вярваш в моите слова, нито в душата ми ранима. Осъдена бях аз да те обичам и да вярвам все на твоите лъжи, предадена бях аз, но не отричам, колко тежко е и как боли. Защо ти никога не ме разбираш, а държиш разбран да бъдеш ти, сърцето ми безмилостно раздираш, нима си мислиш че не ще скърби? Ти мислиш си че всичко си за мен, и за тебе аз на всичко съм готова, че най-скъпото си в моя ден, че за тебе бих пила и отрова. Но само едно ще ти кажа сега, жестоко ти вече грешиш, погубваше ти моята душа, но днес не можеш да ме нараниш! Държах на тебе повече от всичко, обичах те с невинност на дете, но днес за мене ти не значиш нищо, свободно пак е моето сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво!всичко това ми е много добре познато...
  • Браво, Теди! Да ти призная, от всичките ти това е любимото ми стихотворение, особено 4-тия куплет. Продължавай, това стихче ще стане известно! )))
  • Благодаря ви!
  • Наистина е много красиво, поздрави.
  • Интересен стих, Сладурке, с много чувство и динамика, една мъничка забележка имам - не променяй ритъма, който си започнала в началото на стиха!