19 ago 2004, 15:06

Нецелувани уста

  Poesía
197 0 0
Докосна ме със тихи устни запърви път през вечерта. А беше зима, но защо ли вкусих уханието пролетно на любовта. Прокрадваше се тихо пак живота, започваше полека да цъфти. Прегърнах те и сгуших си душата, в очите ти се приютих. Притворих се, целунах те набързо, покрих се, беше паднала нощта, сърцето ми понесе се крилато, тъй както аз не помня досега. Устата ми изгаряха без болка. И питаха, нашепвайки ми с мисълта. Не бяха ли в годините чак толкоз целувани тъй страстно моите уста.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios